ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ ЗА СЪЧИНЯВАНЕТО
От жената съчинен е трубадурът
Мога да повторя пак
Тя е съчинила съчинителя
Гаустин от Арл, XІІ в.
Време и аз да се измисля,
защото кой ще ме измисли някога.
Смъртта на циганките, дето ще ме хвалят,
и други приказки ме карат да побързам.
Измисли си, казват, някаква жена,
другото, мъжът, е женска работа.
И ето я, тя вече съчинява
според страстта си мъжкото ми тяло,
тя съчинява двете ми ръце
опипващи и тежки,
тя съчинява белия ми дроб
и всяка алвеола поотделно,
и учестения ми дъх,
тя съчинява онова огромното
(така го съчинява тя - огромно).
Какъв замах! Тя съчинява!
И ето ме измислен, съчленен
красив по своему, в една
приятна възраст, съблазнителен,
преди да съм измислил края.
А краят трябва да е тъжен
и да е хубав същевременно.
И аз измислям своя край:
дали да свърша между пръстите
на най-добрата ученичка,
тъй както ме преписва, небрежна в правописа,
дали да свърша сам,
или изобщо да не свършвам,
защото кой ще ме измисли след това.
*****
ЗЕЛЕНИТЕ ПОЛЯ НА ВЕНЕЦИЯ
на дядо
Какво ще й захвалваш на Венеция
Венеция е зле скроена работа
ти дума не обели за полята й
водата казваш бол ще ги залее
а зле откъм земята сиромаси
аз четох междувпрочем че потъвала
у нас пък суша кладенцът зяпа
не я е свършил Оня като хората
Тук дядо вижда в чашата мушица
мухата е сравнена със Венеция
че мокра омърлушена и прочие
Тук се намесва баба ми с лисицата
и киселото грозде
Тук аз опитвам гроздето не кисели
опровержително е сладко
Тук малко ми е мъчно за Венеция
извадена със вилица от чашата
и просната да съхне сред зелените
квадрати на покривката
зелените поля на моя дом.
|
КАМЕЛИЯ КОНДОВА
БОГОМИЛСКО
Добрите хора лесно се обичат,
магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си грошове.
Да ти почерни погледа и празника,
да ти приседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно ,
да те вини, че си му дала ябълка.
Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти
и да те иска прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг децата му.
А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата
и нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.
И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек и не заплаче.
Веднъж сълза отронил е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш вече -
добрите хора лесно се обичат.
СТЕФАН ФУРНАДЖИЕВ
ТРОЕРУЧИЦА
на Н. С.
До пейката,
на кофата за боклук,
безрък художник
с мигли рисува
Света Богородица,
Сина й
и три ръце.
Три твоеподобни ръце -
с една ме държиш,
с две се молиш
за мене,
мамо!
ПЕТЪР ЧУХОВ
ИСКАМ ДА ИМАМ ПО-ГОЛЯМА СЕСТРА
Това е картина с парчета
от счупена чаша
Тя се е навела
да ги събере
роклята й е с дълга
биография
светлината е в отлив
има прозорец
който не виждаме
както не виждаме
и очите
на по-малкия брат
|