Дъх първи, силен и единствен, та последен, вечен мирис на огнище, на скала, на жито,
вода на живота ми, трибезначална светлина в душата ми, възел на вселената,
босилек върху дланта ми, който трябва да пренеса през всички бури,
кълн и рало съм в браздата ти;
съначалие от наковалня и от слово, едноутробие от пот, насилие и кръстопътност,
гръд на мъката ми и шир на радостта ми...