МОИТЕ ПРИЧИНИ ДА (НЕ) ОСТАНА В БЪЛГАРИЯ
есе от Димана – ученичка от ХІІг клас
Още 90 минути в България!
.......................
Летището и самолетът са последните късчета от Родината...
Държа ръцете му, стискам ги, не искам да го пусна.
Мълчим.
Покрай нас хората бързат, плачат, целуват се, а ние се гледаме и ...
...мълчим...
Всички думи вече са казани – и от него, и от мен. В главата ми препускат спомени. За родителите, за приятелите, за Него...
Как очите ни се срещнаха в пълната стая и разбрах – това е Той – голямата любов... Как се карахме и събирахме... После – как реагира, когато му съобщих, че ще замина... Как се опитваше да ме разубеди...
Съзнавам, че може би го губя завинаги, но вече направих своя избор.
ТУК:
...всичко ми е познато до степен на омръзване...
...няма го предизвикателството и...
...най-страшното...
...зная, че нямам същото Бъдеще, както в чужбина...
...че хората тук са озлобени, лъжат и крадат сами себе си, притиснати от обстоятелствата...
А ТАМ:
Отивам на по-добро място!
Там ще съм независима и силна!
Ще имам по-добри възможности за Бъдеще!
Ще мога да живея така, както винаги съм мечтала!
Но...
...тогава защо се колебая?
Защо продължава да се самоубеждавам, че не постъпвам грешно, че решението, което съм взела е правилно?
Нима се чувствам гузна пред себе си, пред любовта си?
........................
Само още 30 минути на българска земя...
Самолетът – той ще ме отведе към страната на мечтите, с него ще пресека невидимата въздушна граница и след това нищо няма да е същото!
Прегръщам го: - Колко бързо мина времето?!
Последен многозначителен поглед през стъклото и влизам в автобуса. Около мен се скупчват хора, които също заминават...
Неусетно по бузата ми се търкулва сълза... Чувствам се слаба, затова че не мога да имам абсолютно всичко – и Бъдеще, и Любов...
С всяка секунда чувствам, че предавам Любовта...
Бъдещето?
Що за бъдеще би било, ако в него липсва Любовта?!
Минутите изтичат, а аз болезнено осъзнавам, че най-важното е да сме заедно – сега и утре, и в Бъдеще!
За Бога, аз го обичам!!!
Ако се върна – смелост или слабост ще бъде?
Ако се амбицирам да променя бъдещето си тук...
Залъгвам ли се?...
Дали там ще ми е по-добре или ще ме гледат винаги с едно на ум – Аз – Чужденката, позорно избягала от Родината си, обърнала гръб на близки и приятели, устремила се към парче от техния, чуждия хляб...
Ще ме разберат ли?
За мен България е нещо много по-ежедневно и по-неопределено от парче земя, велико минало и култура. Тази любов не би могла да се повтори с чужденец на чужда земя!
Разбутвам хората около вратата...
Дърпам дланите от лицето му и го целувам. Той не знае дали оставам или това е целувка за сбогом...
...........
В джоба ми часовникът бавно отброява 90-тата минута...
Есето е спечелило І място в национален конкурс
на тема "Моите причини да (не) остана в България" в началото |
|
