Есен
Благодаря Ти, Господи, за есента,
за странната алхимия, която обагря
буйната лятна зеленина в горящо червено,
а горската пътека, по която замислено крача,
обжаря с искрящи пламъци.
Благодаря Ти, Господи, за есента,
за кратките ясни дни
и дългите, хладни нощи,
когато Земята продължава да се върти,
а годината очаква с надежда
празнуването на Святото Рождество.
Благодаря Ти, Господи, за есента,
когато дърветата се пречистват и заздравяват,
когато свличат извехтелите си дрехи,
издавайки мислите си,
вярвайки, че ще ги облекат отново
и ще подновят растежа си
през следващото Възкресение.
Благодаря Ти, Господи, за есента,
за чудото на тишината в гората,
изпълнена с духовно присъствие,
което едвам смущава падането
на последния уплашен лист от наведения клон
и все още раздвижва планините, стопява сърцата,
приготвяйки прави пътеки за Твоето идване.
Благодаря Ти, Господи, за есента,
не само за горящия храст,
но за цялата гора лумнала в слава,
подобно на необятно светилище,
в което се чува глас на хваление.
Ако не беше ни дал очи, как щяхме да видим?
Ако не беше ни дал Христа, как щяхме да се радваме?
Хубер Питс
